Ново изследване сочи, че тригодишните деца притежават неврофизиологични маркери, които показват дали ще имат трудности да се научат да четат. Толкова малки деца не са изследвани досега. Изследователският екип открива начин да измери как мозъкът реагира на звука. Това е ключов компонент от развитието, преди децата да започнат да четат.

Иновативното изследване открива как може да се предскажат уменията за четене, преди децата да се научат да четат. Необходими са още тестове, но ако този метод работи, учените могат буквално да предскажат дали едно дете е изложено на риск. Това може да доведе до стратегии за ранна намеса, които значително подобряват уменията на детето да чете, казва невробиологът Нина Краус, директор на Northwestern Auditory Neuroscience Laboratory в Еванстън, Илинойс.

„Ако знаете, че имате тригодишно дете в риск, можете възможно най-скоро да започнете да го излагате на повече звуци, така че да не загубите критичните първи години от развитието му“, казва Краус пред The ​​Huffington Post.

Изследването, публикувано в броя от юли на PLOS Biology, е сред първите, които откриват, че способността на мозъка да обработва съгласните звуци в шумна среда е от решаващо значение за развитието на езика и четенето. С други думи, четенето започва с ушите, а не с очите, тъй като мозъкът ни разпознава смислените звуци и се опитва да блокира шума в рамките на микросекунди.

„Това е може би едно от най-сложните изчисления, които мозъкът ни прави“, каза Краус пред National Public Radio.

Шумът около нас ни пречи, когато се опитваме да слушаме и да разбираме значението на звуците, според Марта Бърнс, професор в Nothwestern Western University. За децата с разстройство на слуховата обработка (APD), звуците са неясни. Класните стаи понякога са много шумни и децата с APD се затруднят да филтрират излишния шум.

„Естественият инстинкт на детето точно като на всеки възрастен, е да спре да слуша. В резултат на това децата с APD често не разгръщат своя потенциал, въпреки че са много умни „, пише Бърнс.

Учените вече са намерили начини да помогнат на децата с разстройство на слуховата обработка. Бърнс отбелязва например, че програми като Fast ForWord Language v2 могат да променят реакцията на мозъка към речта и да подобрят уменията за слухова обработка. Те помагат на децата да подобрят способността си да различават думи, които звучат почти еднакво.

Шумът, за разлика от звука, засяга най-вече способността на мозъка да разпознава съгласните. Те се произнасят много бързо и не толкова силно или продължително, колкото гласните.

Методологията: как е направено изследването?

Краус и нейният екип използват комбинация от съгласни и гласни, особено звукът „да“, за да разберат колко добре мозъците на децата могат да филтрират фоновия шум. Резултатите показват огромен потенциал за идентифициране на деца, които може да имат проблеми с четенето по-късно в живота. „Нашите резултати показват, че има връзка между разбирането на съгласните и езиковите умения още преди децата да започнат да се учат да четат“, казва се в проучването.

Ето как екипът на Краус открива неврологичните маркери при деца, които са твърде малки, за да се научат да четат. В поредица от експерименти те инструктират 112 деца на възраст между 3 и 14 години да си изберат любим филм и да седнат на удобен стол. След това учените прикрепват електроенцефалограми (ЕЕГ) на скалпа на всяко дете, за да наблюдават мозъчните му вълни, докато слуша видео саундтрак на едното ухо и шум в другото ухо. Предаваният шум, по-специално звукът „да“, е вплетен в разговора на около половин дузина хора.

Резултатите от ЕЕГ позволяват на екипа на Краус да проследи мозъчните вълни на децата и да разбере колко добре те могат да различат звука „да“ от шума. Мозъкът трябва да реагира по същия начин многократно на звука „да“, казва Краус. Но ако той не реагира по същия начин отново и отново, може да има нещо нередно в слуховата обработка на детето. „Ако мозъкът реагира различно на същия звук – въпреки че звукът не се е променил – как може детето да го научи?“, казва Краус.

Екипът изследва тригодишните на следващата година. Учените откриват, че могат да предскажат кои от тях ще имат трудности с четенето. Те също така изследват деца на 14 години и откриват, че могат да предвидят уменията им за четене и затрудненията им с ученето.

Какви следва от това?

Въз основа на резултатите, учените разработват модел, които предвижда как ще четат децата. Тестът е „биологична лупа в езиковия потенциал на детето“, казва Краус пред National Public Radio.

„Ако реакцията на мозъка към звука не е оптимална, той не може да се справи с бързите и трудни изчисления, необходими за преработка на звуците в шумна среда“, казва тя. „Звукът е мощна, невидима сила, основна за човешката комуникация. Речта в ежедневието показва на децата кои звуци са смислени. Ако детето не може да различи тези звуци в шумна среда, то няма да развие необходимите езикови умения, когато започне да чете.

Констатациите са много важни за родителите и педагозите, защото ясно показват, че четенето е свързано с възприемането на звук. Да повторим, четенето започва с ушите, а не с очите.

Когато децата имат нужда от помощ, за да се научат да четат, колкото по-рано се предприеме действие, толкова по-добре.

„Според мен всяко дете всяко дете трябва да бъде изследвано още след раждането“, твърди Краус.

Източник: Scientific Learning