Един от основните уроци, който децата научават първо в училище, а по-късно и в живота, е как да вземат добри решения. В много отношения животът е поредица от моменти, които изискват да се вземат решения. Всяко едно от тях ни донася нови преживявания, уроци и постижения.

Но как съзнанието на детето взима решения? Как трудността на дадено решение, както и очакваното наказание или награда, произтичащи от него, повлияват на бъдещите му избори?

През 2005 г. проучването „Characterization of Children’s Decision Making: Sensitivity to Punishment Frequency, Not Task Complexity”, проведено от Кроун, Бъндж, Латънщайн и Молън търси отговор на точно този въпрос.

С помощта на компютърен вариант на стандартна задача, учените изследват как деца от различни възрасти се доближават до моменти, които изискват вземане на решения. Ето как работи тя:

Задачата на децата:

Децата трябва да решат компютърна задача за вземане на решения, която се състои от две версии с различна сложност.

Последствията:

Изследователите променят честотата на това колко дълго са забавени последиците от дадено решение (например наказание) след всеки отговор.

Резултатите:

Чувствителността към последствията се увеличава само когато наказанията са представени рядко. Сложността на задачата няма ефект върху способността на детето да я реши.

Като цяло, момчетата правят по-добри избори и надминават момичета.

По-големите деца (на възраст 7-12) се интересуват за бъдещето, когато вероятността за бъдещо наказание е висока.

Всичко това е много интересно от гледна точка на науката, но какви практическите изводи можем да си направим от това проучване?

В училище учениците са изправени пред моменти за вземане на решения в рамките на учебния ден. Например при избора на правилните отговори на тестовете и при вземането на решения за игрите на детската площадка. Във всяка ситуация техните умове – по  различни начини, характерни за всеки етап от детското развитие, предвиждат и претеглят възможните последствия. Колкото по-добре познаваме способностите за взимане на решения на децата, толкова по-успешно можем да се намесим и да ги насочим по пътя към бъдещите им успехи.