Познаваш ли човек, когото наричат „мозък“? Често така наричат отличниците в училищата. „Мозъкът“ изглежда, че не трябва да се старае много в училище, за да получава високи оценки. На него се гледа като на природно интелигентен, добър по много предмети, харесван от учителите и уважаван от съучениците. Замислял ли си се как този ученик е стигнал дотам? Най-вероятно си мислел, както повечето психолози, че той е роден умен.

Доскоро на интелигентността се гледаше като на фиксирана вродена способност, генетичен подарък от мама и татко, която повече или по-малко тласка детето по пътя към успеха в училище и в живота. Но излиза, че интелигентността не е фиксирана, както се смяташе преди, нито е предварително заложена в генетическото наследство на човека. Има много променливи, влияещи на интелигентността, които се измерват от тестовете в училище и в живота.

Неврологията: природна даденост срещу постепенно възпитаване

Най-новите изследвания в неврологията показват, че повечето новородени деца се раждат с потенциал да се справят в много когнитивни области. Има някои генетични предразположености, но детският мозък е изключително податлив и лесен за обучаване. Можем да твърдим, че работата на детския мозък е постепенно да разбере всичко от това какво се случа около него до това какви умения и сензорни способности са важни за овладяване. След като веднъж основите са поставени, детето постепенно ще стане експерт в тези области.

Родителите стимулират мозъка на детето си по определен начин. Така те го подготвят да тръгне по пътя, които ще повлияе на това в какви области ще бъде добро – наука, математика, музика, изкуство, спорт, четене, писане, готвене и т.н. – и да оформи предпочитанията, които ще демонстрира през целия си живот.

5 интересни факта за ранното развитие на детския мозък:

1.Четиригодишните деца са по-добри в разрешаването на нововъзникнали проблеми от възрастните.

2.Малките деца приемат много детайли от заобикалящата ги среда, докато възрастните забелязват детайли, които са важни, и не обръщат внимание на онези, които смятат за маловажни.

3.Всеки език има детски стихчета за деца на 2-3 години. Те им помагат да изградят разбиране на звуците и да научат за характеристиките на езика като римуване и структура на сричката.

4.Малките деца учат езика, като комуникират с възрастните. Тази комуникация е много важна и не може да бъде заменена от гледането на телевизия.

5.Липсата на контакти с други деца може да допринесе за умствената изостаналост.